Холдинг на ГЕРБ пресуши чешмите на хората
Холдинг от времето на управление на ГЕРБ и водните сдружения, създадени тогава, на практика имат принос не за подобряване на водоснабдяването в България, а за изострянето на проблемите, които в крайна сметка пресушиха чешмите на стотици хиляди българи.
Това стана ясно от участието на кмета на Димитровград и зам.-председател на Националното сдружение на общините Иво Димов, в сутрешния блок на БНТ.
От ефира на държавната телевизия той попита регионалния министър какво работи ВиК холдингът. „Беше създаден с един огромен ресурс. Какво точно се случва със средствата натрупани в него?“, пита Димов.
По думите му вода има и е скандалното, че ВиК дружествата имат загуби по мрежата от 62 до 90%. „Сериозна политика за решаване на проблемите във ВиК сектора няма на държавно ниво.
Цялата отговорност пада върху кметовете и общините. Преди няколко години бяха създадени т. нар. ВиК асоциации, в които общините членуват с определен процент, но те реално не могат да взимат решение за решаване на конкретните проблеми.
А те трябва се решават от съответния ВиК оператор, който си прави каквото си иска. Изпуснахме доста сериозен ресурс в този програмен период и ще трябва да милиони и милиарди средства, защото бенефициенти бяха ВиК операторите“, каза Димов.
„В първия програмен период, когато бенефициенти бяха общините, проблемът беше нищожен. Всички ние си свършихме работата. Усвоихме средствата и бяха рехабилитирани десетки хиляди километри водопреносна мрежа. Във втория, това не се случи и вероятно скоро няма да стане. ВиК операторите нямат необходимия капацитет да решат този проблем“, каза още той.
Кметът на Димитровград припомни, че подземната ВиК инфраструктура в общините е собственост на общините, но е предадена за ползване на водните дружества по места. „И когато стане такъв сериозен проблем като в Своге, акцентът пада върху кмета и общината.
Реално погледнато обаче е задължение на държавата и на ВиК оператора е да се справи с него. Проблемът не са само загубите, а в цената на водата. В Димитровград беше 1,86 лв./куб. м и заради това консолидиране в района, след като бяхме принудени от държавата да влезем във ВиК асоциацията, сега цената е 3,52 лв., което е доста повече от нормалното“, допълни той и обяви намерението на Националното сдружение на общините, да поиска промяна в Закона за водите. Според него целта е по този начин местните власти да могат да участват ефективно в управлението на операторите. Общините трябва да са акционери в местното дружеството и да могат да влияят на решенията, смята той.
Да припомним, че единственото „постижение“ на държавата в сферата на водоснабдяването е изчезването на стотици милиони за ремонт множеството рискови язовири, които се реализираха само на книга. При други по-стари ремонти, като този на яз. „Студена“ край Перник, водоемът бе източен и вместо подобряване на положението, общината мина на воден режим.
ЗА СВОГЕ РЕШЕНИЕТО Е НОВИ КАПТАЖИ
За решаване в бъдеще на проблемите на Своге, свързани с карстовия извор, трябва да се направи ново водохващане, смята спелеологът Мария Златкова. „Може да се изгради по-голям резервоар, който да поема по-високите води и след време осигурява захранване.
Другото е да се изгради външен водопровод, като се хванат във високите им части Студена река, Крива река, Перачка бара и Понор и да се докарат в същия резервоар. Всичко обаче е въпрос на пари.
Според нея в момента Искрецката река не е пресъхнала, тя образува две по-малки рекички – река Козле и Брезенската река. „Те се вливат в село Искрец, а след това и в река Искър. Пресъхва карстовия извор, който се намира на Брезенска река, който е пресъхвал и друг път.
Разликата между предишните пресъхвания и сегашното, е дебитът“, обясни Мария Златкова. Тя уточни, че предишните пресъхвания са били при пълноводие пред пролетта – през 1977, 1980 и 1981 г.
Като по време на Свогенското земетресение през 1980 г. за 24 часа водата е изчезнала, а тогава дебита е бил много голям. „По максимален дебит този карстов извор е най-големият в България, който достига до 33-34 хиляди литра в секунда. Именно при един голям дебит водата успява да пробие създалата се подземна тапа в карстовата кухина в пещерата.
А сега при маловодие при 250-300 литра в секунда трябва да се акумулира достатъчно енергия, т.е. да се натрупа достатъчно вода, за да успее да пробие“, подчертава Златкова.