Холдинг на ГЕРБ пресуши чешмите на хората

Време за прочитане:3 Минути, 31 Секунди

Холдинг от времето на управление на ГЕРБ и водните сдружения, създадени тогава, на практика имат принос не за подобряване на водоснабдяването в България, а за изострянето на проблемите, които в крайна сметка пресушиха чешмите на стотици хиляди българи.

Това стана ясно от участието на кмета на Димитровград и зам.-председател на Националното сдружение на общините Иво Димов, в сутрешния блок на БНТ.

От ефира на държавната телевизия той попита регионалния министър какво работи ВиК холдингът. „Беше създаден с един огромен ресурс. Какво точно се случва със средствата натрупани в него?“, пита Димов.

По думите му вода има и е скандалното, че ВиК дружествата имат загуби по мрежата от 62 до 90%. „Сериозна политика за решаване на проблемите във ВиК сектора няма на държавно ниво.

Цялата отговорност пада върху кметовете и общините. Преди няколко години бяха създадени т. нар. ВиК асоциации, в които общините членуват с определен процент, но те реално не могат да взимат решение за решаване на конкретните проблеми.

А те трябва се решават от съответния ВиК оператор, който си прави каквото си иска. Изпуснахме доста сериозен ресурс в този програмен период и ще трябва да милиони и милиарди средства, защото бенефициенти бяха ВиК операторите“, каза Димов.

„В първия програмен период, когато бенефициенти бяха общините, проблемът беше нищожен. Всички ние си свършихме работата. Усвоихме средствата и бяха рехабилитирани десетки хиляди километри водопреносна мрежа. Във втория, това не се случи и вероятно скоро няма да стане. ВиК операторите нямат необходимия капацитет да решат този проблем“, каза още той.

Кметът на Димитровград припомни, че подземната ВиК инфраструктура в общините е собственост на общините, но е предадена за ползване на водните дружества по места. „И когато стане такъв сериозен проблем като в Своге, акцентът пада върху кмета и общината.

Реално погледнато обаче е задължение на държавата и на ВиК оператора е да се справи с него. Проблемът не са само загубите, а в цената на водата. В Димитровград беше 1,86 лв./куб. м и заради това консолидиране в района, след като бяхме принудени от държавата да влезем във ВиК асоциацията, сега цената е 3,52 лв., което е доста повече от нормалното“, допълни той и обяви намерението на Националното сдружение на общините, да поиска промяна в Закона за водите. Според него целта е по този начин местните власти да могат да участват ефективно в управлението на операторите. Общините трябва да са акционери в местното дружеството и да могат да влияят на решенията, смята той.

Да припомним, че единственото „постижение“ на държавата в сферата на водоснабдяването е изчезването на стотици милиони за ремонт множеството рискови язовири, които се реализираха само на книга. При други по-стари ремонти, като този на яз. „Студена“ край Перник, водоемът бе източен и вместо подобряване на положението, общината мина на воден режим.

ЗА СВОГЕ РЕШЕНИЕТО Е НОВИ КАПТАЖИ

За решаване в бъдеще на проблемите на Своге, свързани с карстовия извор, трябва да се направи ново водохващане, смята спелеологът Мария Златкова. „Може да се изгради по-голям резервоар, който да поема по-високите води и след време осигурява захранване.

Другото е да се изгради външен водопровод, като се хванат във високите им части Студена река, Крива река, Перачка бара и Понор и да се докарат в същия резервоар. Всичко обаче е въпрос на пари.

Според нея в момента Искрецката река не е пресъхнала, тя образува две по-малки рекички – река Козле и Брезенската река. „Те се вливат в село Искрец, а след това и в река Искър. Пресъхва карстовия извор, който се намира на Брезенска река, който е пресъхвал и друг път.

Разликата между предишните пресъхвания и сегашното, е дебитът“, обясни Мария Златкова. Тя уточни, че предишните пресъхвания са били при пълноводие пред пролетта – през 1977, 1980 и 1981 г.

Като по време на Свогенското земетресение през 1980 г. за 24 часа водата е изчезнала, а тогава дебита е бил много голям. „По максимален дебит този карстов извор е най-големият в България, който достига до 33-34 хиляди литра в секунда. Именно при един голям дебит водата успява да пробие създалата се подземна тапа в карстовата кухина в пещерата.

А сега при маловодие при 250-300 литра в секунда трябва да се акумулира достатъчно енергия, т.е. да се натрупа достатъчно вода, за да успее да пробие“, подчертава Златкова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Total
1
Сподели