Футболът под ръководството на Боби Михайлов – едно безкрайно дъно, оплетено в корупция и схеми!

Поколението на “четвъртите в света”, колкото велико беше по терените, толкова доказа, че няма място в управлението на футбола ни.
Голяма част от тези футболисти са слаби като ръководители!

Михайлов, Лечков, Костадинов докараха българския футбол до най-голямото дъно в неговата история. Работата на БФС в последните 18 години е символ за лошо управление, корупционни практики, непрофесионализъм, недалновидност и неспособност за справяне с проблемите.

Липсата на ясна визия и стратегия, креативни идеи, инициативи, слаб мениджмънт и маркетинг и нежеланието за каквито и да е промени, доведоха до пълния срив на националния отбор, слабо родно първенство, лоша материална база, неправилна работа с подрастващите и всичко това доведе до апатия на феновете и нулев корпоративен и зрителски интерес към играта.

Националният отбор не се е класирал за този период на голям спортен форум и стремглаво пропада надолу във всички всевъзможни класации, които определят мястото ни в световния футбол.

А само допреди 20-ина години “лъвовете” се класираха на европейски и световни първенства.

От появата в управлението на Михайлов, България се превърна във футболно джудже на Стария континент.

Сега за подобно класиране е невъзможно и да си помислим, и то при положение, че за световните първенства вече се класират 32 отбора и техния брой ще се увеличава.

А за европейските шампионати – 24 отбора, не 16 или 8, както беше в миналото.
Родният шампионат предлага една от най-слабите продукции, повече от неконвертируем от към телевизионно излъчване и аудитория продукт, липса на конкуренция, опетнени спортни брандове, празни стадиони, нищожни средства от телевизионни права и слаба търговия на фланелки и сувенири, липса на спонсори и ясна визия за стопанисване и финансиране. Това са част от примерите за тоталния крах на клубния ни футбол.

Клубовете ни, с изключение на Лудогорец, са толкова назад, че вече класиране за първи или втори кръг в евротурнирите се смятат за някакъв успех. Влизането на Лудогорец и Левски в групите на Шампионската лига и Лига Европа, както и на Литекс и ЦСКА във втория по сила турнир, е твърде малко за държава, която е имала сериозни позиции и на национално, и на клубно ниво в миналото.
Твърдението, че каквато ни е държавата, такъв ни е футболът, е много банално, но изключително вярно. Състоянието на този спорт е много точно копие на всичко, което се случваше в България при управлението на ГЕРБ, а и преди това при Тройната коалиция. Класически пример за това е състоянието на двата гранда – ЦСКА и “Левски”. Армейският клуб, който през 70-те и 80-те години бе определян като един от най-силните отбори в Европа, побеждавал грандове като Ливърпул, Нотингам, Аякс и Байерн (Мюнхен), бе докаран преди 6 години до “В” група, с общи усилия и “съдействие” на БФС и политическата върхушка на ГЕРБ.

„Левски” също изживява страхотна криза през последните 10 години. Непрекъснато спускани от “бащицата-премиер” клубни ръководители, бавеха заплати, натрупаха задължения към НАП, изплащаха обезщетения на бивши треньори и футболисти. Клубът едва успяваше да спаси лиценза и то благодарение на държавно покровителство, затваряне на очите от страна на БФС, НАП и разбира се на феновете си, които се включиха в няколко кампании със сериозни средства и така “сините” се измъкнаха от съдбата на ЦСКА.

Клубните ръководители спускани безпрецедентно от Борисов, ще се запомнят само с негативи – далавери, укриване на данъци, трансфери на нискоразрядни футболисти, безброй дела, скандали и плащане на неустойки.

А стадионите и терените си останаха в изключително окаяно състояние, некачествени тренировъчни игрища, възстановителни центрове и жалки пресклубове. Причината за цялото това сгромолясване е в манталитета на хората, които управляват клубовете.

Тяхното мислене е още в миналия век, през тях минаха не малко финансови средства, а на практика не е построен нито един нов стадион. Срамно е, че в България не разполагаме със спортно съоръжение, на което може да се проведе финален мач от голям международен форум, на който нашите национали да играят със самочувствие и пред пълни трибуни. А само една малка част от преминалите през футбола средства да бяха инвестирани в бази и школи, методика за подготовка, “ноу-хау”, сега футболът ни щеше да има друга съдба.

И докато в световен мащаб прогресивно се увеличава броя на футболистите, клубовете, феновете на стадиона, зрителите на телевизионния екран, аматьорските турнири, то ние бележим видим спад. От тук следва и слабата реализация на таланти, нежеланието на родителите, техните деца да тренират. Така и не се направи от БФС, децата да тренират безплатно, а клубове да не плащат съдийски такси в детско-юношеския футбол.

Феновете отдавна изгубиха интерес към играта, а на трибуните се подвизават единствено най-крайните, политически обвързаности фракции, което е предпоставка за зачестяване на хулигански прояви и безредици.