Турция шокира пазарите с неочакван ход въпреки инфлация, която гони 80%

Турската централна банка шокира пазарите в четвъртък с намаляване на основния си лихвен процент, въпреки че инфлацията в страната гони 80%. Лирата реагира, понижавайки се с 0.9% спрямо американската валута при курс от 18.1 за долар, близо до рекордно ниско ниво.

Основният лихвен процент на страната, който беше 14% през последните седем месеца, беше намален на 13% в пълно несъответствие с това, което другите централни банки по света предприемат.

“Още един идиотски ход“, коментира Тимъти Аш, старши стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management, пред CNBC.

Според него „очевидно те имат пари в джобовете си от Русия и Персийския залив и смятат, че могат да намалят лихвите, да задържат лирата“.

Турското правителство демонстрира дипломатически подходи към няколко богати на петрол държави от Персийския залив, поправяйки обтегнати отпреди това връзки, за да привлече инвестиции. Същевременно остава отворено за руския бизнес и търговия въпреки западните санкции и руската инвазия в Украйна.

Анализаторите не очакваха промяна на лихвените проценти, поради което предприетото движение надолу от централната банка изненада пазарите. Основният индекс BIST прекъсна печалбите и след новината за решението се търгува надолу с 0.8%, макар че по-късно се въра на положителна територия.

В изявлението на турската централна банка от четвъртък се казва, че комисията очаква „процесът на дефлация да започне“ и че има сигнали за „загуба на инерция в икономическата активност“.

Инфлацията в Турция за месец юли се повиши с впечатляващите 79.6% на годишна база, достигайки 24-годишен връх. Като цяло страната се бори с растящите разходи за храна и енергия чрез неортодоксалната парична политика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Преди пет години лирата се търгуваше на 3.5 за долар, а сега курсът надхвърля 18 към едно.

Ръстът на потребителските цени удари тежко населението на 84-милионата държава. Малцина хранят надежди за скорошно подобрение, тъй като глобалната ситуация се влошава благодарение на руско-украинската война, високите цени на енергията и храните. Лирата пък е драстично отслабена.

Турция се радваше на бърз растеж през предходните години и логично инфлацията започна да расте. Ердоган обаче отказа да затегне паричната политика в отговор, описвайки лихвените проценти като „майката на всяко зло“.

Резултатът е потъваща валута и много по-малко покупателна способност за средния турчин. Лирата е загубила 26% от стойността си спрямо долара само от началото на годината, а през последните пет – с 80%.

Ердоган инструктира централната банка на страната, която анализатори не разглеждат като независима институция, последователно да намалява лихвите по заемите през 2020 г. и 2021 г., въпреки че инфлацията продължава да расте. Ръководителите на централните банки, които изразиха несъгласие, бяха уволнени. За двете години до пролетта на 2021 г. начело на централната банка на Турция се смениха четирима управители.

Турското правителство в момента използва набор от нетрадиционни методи, за да се опита да подкрепи лирата. Повечето от тях включват изразходване на значителни валутни резерви или блокиране на заеми в лири на компании, за които се смята, че държат твърде много чуждестранна валута. Много икономисти предупреждават, че това е неустойчиво.

Вероятно предстоят още проблеми за Турция, пише базираната в Лондон Capital Economics в бележка в четвъртък.

Този най-нов ход може да бъде спусъкът за още една валутна криза“, пише Джейсън Туви, старши икономист на фирмата за развиващите се пазари.

„Ясно е, че централната банка на Турция приема инструкции от президента Ердоган, чиито неортодоксални възгледи са в основата на правителствения „нов икономически модел“ на ниски реални лихвени проценти“, обясни Туви, добавяйки, че „външната експозиция на Турция остава изключително лоша“.

Страната, която е ключов икономически и политически кръстопът между Изтока и Запада, дом на милиони бежанци от Близкия изток и Южна Азия и с втората по големина армия в НАТО, също страда от нарастващ дефицит по текущата сметка, „големи краткосрочни външни дългове и опасно ниски валутни резерви“, пише още Туви.

“Ако трябва да продължи да намалява лихвите през следващите месеци, подозираме, че ще се премине към по-рестриктивен контрол върху капиталите.”