Срам: България отново минава под наблюдение на Европейската комисия

Време за прочитане:2 Минути, 50 Секунди

България отново влиза под наблюдение на Европейската комисия за върховенство на закона, след като през 2019 година Брюксел престана да я контролира чрез ежегодни доклади. Тогава се създаде впечатлението, че е прекратено действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който бе създаден за България и Румъния още от първия ден на членството им в ЕС през 2007 г. Бившият министър на правосъдието Данаил Кирилов бе толкова сигурен в отмяната на МСП, че обеща да подаде оставка от правителството на Бойко Борисов, ако не се окаже прав.

Той отдавна не е министър, но МСП се завръща като кошмар за държавата, защото тя не даде реални доказателства, че се бори с корупцията и организираната престъпност. От нея се очакваха ефективни присъди (“реални резултати”) срещу босове на мафията и корумпирани лица от високите етажи на властта.

Подновяването на наблюдението е станало тихом-мълком със съгласието на България като условие да бъде обсъдена отново нейната кандидатура за Шенгенската зона. Новината бе забелязана от БТА, която в анализ вчера обърна внимание върху изявление на служебния външен министър Николай Милков, който на 27 януари даде отчет пред медиите какво е свършил на поста си.

По думите на Милков пише, че според анализа, европейските държави постепенно са възприели речника, който Нидерландия и някои други скептични държави през годините са успели да прокарат, а именно, че механизмите за върховенство на закона са част от оценката и трябва да бъдат част от критериите за членство в Шенген. България до последно настояваше, че критериите за Шенген са само технически, и не приемаше нидерландските възражения.

„Това е факт, с който ние не можем да не се съобразяваме и поради тази причина положихме усилия да убедим партньорите си докъде сме стигнали с механизма и какво сме успели да променим след 2019 г.“, казал Милков.

Служебният външен министър посочил, че България ще бъде обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната от 2019 г. насам, когато бе прекратено писането на доклади за нея от Еврокомисията. По думите му този нов доклад трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона. 

“Ако не се постигне напредък, това може допълнително да доведе до проблем за българската кандидатура, когато започне да се разглежда тя в средата на годината“, казал Милков при отчета на мандата си.

След като направи пауза за България, ЕК продължи да пише доклади за Румъния. Последният за нея бе на 22 ноември 2022 г. Тогава Брюксел установи, че ” постигнатият от Румъния напредък по МСП е достатъчен да отговори на ангажиментите ѝ, поети по време на присъединяването към ЕС”.

Въпреки че механизмът не бе отменен официално както за България, така и за Румъния, защото се чака решение на Съвета на ЕС (правителствата), Нидерландия даде да се разбере, че повече няма възражения срещу румънската кандидатура за Шенген. Нейното съгласие бе отразено в Букурещката декларация от 28 януари т.г. Така срещу приемането на Румъния в Шенген останаха само възраженията на Австрия, докато срещу българската кандидатура се противопоставят едновременно Нидерландия и Австрия.

На 31 януари румънският външен министър Богдан Ауреску коментира този въпрос: “Убеден съм, че България следва своите стъпки и с Австрия, и с Холандия, защото Холандия е против България и има редица условия, които трябва да бъдат изпълнени от София”. Думите му бяха знак, че Румъния се измъква от неудобната компания на България в европейския контрол за корупция и се готви сама да влезе в Шенгенската зона тази година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Total
17
Сподели