След месеци на заплахи за раздробяване или разпад, Босна прави своя избор
Време за прочитане:1 Минути, 43 Секунди
Гражданите на Босна и Херцеговина ще решават в неделя дали страната им ще продължи по пътя на задълбочаващото се етническо разделение или ще дадат шанс на политици, които биха се опитали да подобрят икономическото и политическото състояние на държавата, като загърбят националистическата реторика. Надеждите тези избори да донесат промяна обаче почти липсват, според коментари на анализатори.
Насред заплаха от разпад, раздробяване или и двете едновременно, Босна и Херцеговина ще търси за пореден път на общи изборни решения на трудни проблеми на икономиката, корупцията и върховенството на закона.
Справянето с тях обаче е много далеч – най-малкото защото страната е в най-тежката си политическа криза от войната през 1995 г. Тя е свързана с начина, по който е организирана Босна и Херцеговина след войната – със 100 хил. жертви – до неотдавна възприемана като най-кървавия и интензивен конфликт в Европа след Втората световна война.
Властта в страната, на базата на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., е изградена така, че трите основни общности – сърби, хървати и бошняци – да могат винаги да управляват. Страната има две основни съставни части – Федерация Босна и Херцеговина (предимно за бошняци и хървати) и Република Сръбска (където живеят основно сърби), заедно с територията със специален статут Бръчко.
Етническата мозайка (която дори не отразява добре състава на страната, тъй като малцинства като роми и евреи остават на практика изключени от властта) и кървавото минало са сред причините за сложната организация на страната: в държавата с под 3.3 млн. души население има 14 правителства и 136 министри. Смята се, че в Босна е най-сложната система на управление в света.
През изминалите тридесетина години Босна е ръководена предимно от националистически партии, от партии с антиевропейско поведение., обобщава международният институт IFIMES.
Трудно е да се очаква някаква качествена промяна на тези избори, тъй като електоратът е поделен, критично настроеното население е емигрирало или е разочаровано от предложените алтернативи, казва Невен Анджелич.
Той отбелязва, че остава скептичен за положителните промени на тези избори, тъй като дори опозицията да успее частично, проблемът остава установената система и всеки частичен успех на опозицията ще бъде неефективен.