След въвеждането на еврото, хървати се оплакват от внезапно поскъпване на цените

Първите дни от влизането на Хърватия в еврозоната се оказаха доста напрегнати. Медии и граждани твърдят, че с официалното въвеждане на еврото цените са пораснали спекулативно, а правителството побърза да обвини търговците, че злоупотребяват със закръгляването при превалутирането от куни в евро.  

Ваканционната дестинация, която е популярна и сред българите, замени националната валута куна с евро от 1 януари. Успоредно с това страната на Адриатическо море, чиято икономика е силно зависима от чуждестранните туристи, се присъедини към Шенгенската зона, в която няма граничен контрол и позволява по-лесно пътуване из Европа. Еврото и куната могат да се използват паралелно до 14 януари. Обменният курс е фиксиран на ниво от 7,5345 куни за едно евро.

В първите дни на януари контролните органи са направили около 8000 проверки  и са установили 1738 нарушения. Нарушенията са основно два типа:  неясни и непълни етикети – например цената е дадена само в евро, а трябва да я има и в хърватски куни; липса или неправилно указване на курса евро/куна на етикетите и на касовите бележки. Регистрирани са и 51 случая на продажби на определени хранителни продукти над пределните цени, определени с решение на правителството.

Новинарският портал index.hr съобщи, че много потребители се гневят в интернет форумите от поскъпването в супермаркети, пазари, фризьорски салони, паркинги. Онлайн издания посочват, че кроасан, който преди е струвал шест куни (0.80 евро), сега се продава за 1.20 евро, килограм портокали на пазара е поскъпнал от 1.75 на 2 евро, а чаша еспресо от е скочила от 80 на 93 евроцента. Но дали тези промени се дължат на въвеждането на еврото? Цените си вървят нагоре и в други страни от ЕС – достатъчно е да сравним числата  по етикетите на храните в българските магазини и пазари днес и преди два месеца.

Социалните мрежи също са пълни с примери за многобройни увеличения на цените след въвеждането на еврото, независимо дали става въпрос за магазини, фризьорски услуги или такси за паркиране.

В първия работен ден на годината премиерът Андрей Пленкович свика съвещание за объждане на мерки за защита на потребителите от необосновано повишаване на цените. “Въвеждането на еврото не трябва да е причина за повишаване на цените на стоките и услугите”, заяви той. А министърът на икономиката Давор Филипович събра по спешност представители на търговските вериги, за да ги накоха за “постоянното покачване на цените на храните и напитките и за преизчисляването от куни в евро”. “Инфлацията е 13,5% и тя се дължи най-вече на увеличението на цените на храните и безалкохолните напитки. Казвам на всички, които искат да ползват смяната на валутата за сметка на гражданите, че няма да стане. Гледаме на търговските вериги като на наши партньори, не очаквахме това. Изпратихме им ясни послания, че трябва да се грижат за гражданите”, каза Филипович. Той предупреди, че правителството обмисля всякакви мерки –  вкл. съставяне на черни списъци на некоректни търговци и замразяване на цени на широк спектър от продукти.

“Всеки трябва да понесе тежестта на кризата, не може в тази криза да гледаме как се увеличават печалбите за сметка на гражданите”, поясни министърът. В същото време той призна, че голямото поскъпването на стоки и услуги не е започнало на 1 януари с въвеждането на еврото, а върви от месеци  – също както в много други страни в Европа, включително и такива като Унгария, която няма никакво намерение да се разделя с форинта си, а е рекордьор на ЕС по инфлация.

“Търговските вериги вдигат цените месец след месец. И сега, в тази ситуация с еврото, те вдигат цените и се опитват да измамят гражданите”, коментира икономическият министър, признавайки, че инфлацията е проблем не от вчера. 

Търговската асоциация HUP реагира остро, като нарече шокиращи обвиненията на властта за спекула и настоя, ако има нарушители, които надуват цените, те да бъдат посочени с конкретни имена, вместо да се напрочва целия сектор.

Цените в Хърватия започнаха да се качват с увеличаваща се скорост още миналата пролет, и инфлацията бързо достигна двуцифрени проценти. Причините са ясни – поскъпващи енертоизточници, войната в Украйна, нарушени международни доставки. Властите в Загреб се подадоха на изкушението на наложат ценови тавани – например на бензина (още през есента на 2021 г.) и на някои храни, и въпреки това поскъпването продължи, като в есенните месеци достигна 12-13% на годишна база. Но има и по-тежки случаи в ЕС – за сравнение у нас потребителските цени нараснаха за година с 16-18 процента, а Унгария се мъчи да удържи инфлацията под 20%.

Хърватия, най-новият член на Европейския съюз, стана 20-ата страна, присъединила се към еврозоната. С този ход страната с население от около 4 млн. души влезе в ядрото на ЕС, като улесни трансакциите и осигури на финансовата си система предпазна мрежа при бъдещи кризи.