Русия скочи срещу Дания, Германия и Швеция: Експлозиите на газопроводите “Северен поток” са международен тероризъм

Западните страни не показват никакво намерение да си сътрудничат с Русия по разследването на взривовете срещу “Северен поток” и “Северен поток 2”. Това заяви руският постоянен представител в ООН Василий Небензя, цитиран от ТАСС.

“Както мнозина от вас си спомнят, още тогава (през септември миналата година) по принцип беше ясно кой може да стои зад този акт на международен тероризъм. За нас случилото се е точно това”, изтъкна Небензя.

“Имаме сериозни причини да се съмняваме в ефективността, прозрачността и безпристрастността на разследванията, които се провеждат в рамките на някои национални юрисдикции”, отбеляза той пред Съвета за сигурност на ООН. “Не виждаме нашите партньори да проявяват желание да си сътрудничат”.

Той отбеляза, че Германия, Дания и Швеция “игнорираха съобщенията, които министър-председателят на Русия Михаил Мишустин отправи към тях през октомври 2022 г. относно участието на съответните руски агенции и “Газпром” в разследванията”, докато “съответните искания на Прокуратурата на Руската федерация получи отказ”.

“Тъй като говорим за престъпление, извършено с взривно устройство, което го прави предмет на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм от 15 декември 1997 г., очакваме всички държави, които имат отношение към инцидента, а именно САЩ, Норвегия, Дания и Швеция, да изпълнят задълженията си по този документ. Но ръководството на тези държави не показва или по-скоро няма политическа воля“, изтъкна руският дипломат.

По негови думи националните разследвания на Германия, Дания и Швеция за саботажа на руските газопроводи са насочени към защита на САЩ.

“Тези т.нар. разследвания от скандинавските държави и Германия не само не са прозрачни, но, и това вече стана ясно, имат за цел да прикрият следите и да оневинят големия американски брат“, категоричен бе Небензя. “Не ни е позволено да участваме и всички наши молби арогантно се игнорират”, посочи още той.

Разследването на Дания, Германия и Швеция на взривовете по газопроводите “Северен поток” все още не са приключили. Това посочиха междувременно трите страни в съвместно писмо до Съвета за сигурност на ООН преди срещата, свикана от Русия за инцидента от септември, съобщава “Ройтерс”.

В съвместното си писмо Дания, Германия и Швеция отбелязват, че “руските власти са били информирани относно текущите разследвания” от техните национални власти, които досега са установили, че щетите по газопроводите са причинени от “мощни експлозии, дължащи се на саботаж”.

Москва обаче настоява 15-членният съвет да поиска независимо разследване на взривовете на газопроводите, свързващи Русия и Германия под Балтийско море.

Все още не е насрочено гласуване на предложението.

Русия поиска американският икономист Джефри Сакс от Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет да информира Съвета за сигурност за ситуацията на срещата във вторник.

Заместник-посланикът на Русия в ООН Дмитрий Полянски заяви, че целта е предложението за независимо разследване на инцидента да бъде гласувано в Съвета за сигурност тази седмица. Резолюцията на Съвета се нуждае от най-малко девет гласа “за” и неналагане на вето от САЩ, Великобритания, Франция, Китай или Русия, за да бъде приета.

Това означава, че гласуването може да съвпадне със заседанията на Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност за отбелязване на първата годишнина от нахлуването на руските сили в Украйна.

По-рано този месец американският разследващ журналист и носител на наградата “Пулицър” репортер Сиймур Хърш съобщи, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън стои зад операцията, при която бяха взривени части от газопроводите “Северен поток”.

Според статия на Хърш, публикувана на 8 февруари, експлозиви са били заложени под газопроводите от водолази на военноморските сили на САЩ с помощта на норвежки специалисти под прикритието на военното учение BALTOPS 22 през юни миналата година. Анонимен източник твърди, че американският президент лично е разрешил операцията след девет месеца дискусии с представители на администрацията, отговарящи за въпросите по сигурността.