Перо по перо: Служебният Гълъб е пословичен пример на изкуствен интелект за политически клишета

Гълъб Донев е скучен човек – без да искаме с това да го обидим.

Такъв е имиджът, който сам си е изградил за повече от 20 години в държавната администрация – монотонен, безпристрастен, педантичен и прилично задълбочен в ресора си. Военното образование в годините на НРБ му личи дори по стойката.

Служебният премиер може да говори с часове за методиките на изчисление на пенсиите, стажа и средномесечния осигурителен доход, ТРЗ и безопасни условия на работата в предприятието (за последното е писал книжен наръчник).

Това, което Гълъб Донев органично не умее, е да пленява умовете и сърцата на нацията с ораторско майсторство.

Единствената “крилата” фраза за новия служебен премиер беше произведена от майстора на късия разказ Бойко Борисов: “Нали знаете как Гълъб прави бюджет? Перо по перо”.

Неудобството настъпи в момента, в който някой амбициран PR реши да натренира служебния премиер като изкуствен интелект за политически клишета.

Встъпителната му реч започна с мотивационни откровения от типа на “Не губя равновесие от високото” и “Ние не сме Б отбор в управлението на държавата”.

Ден след като встъпи в длъжност, Донев започна да кълне предшествениците си за “хаоса и разрухата” в енергетиката, без да отговори на нито един журналистически въпрос на спешно свикания брифинг.

Накрая се стигна до усърдно репетираното му заяждане с Кирил Петков, покрай когото премиерът успя да обиди и протестиращите срещу газовата му политика: “Държавата не се ръководи с хаштагове, а с членове и алинеи”. Репликата беше “спусната” в контролирана среда, в която медиите могат само да снимат, но не и да питат, а опонентите не присъстват.

В липсата на харизма няма нищо лошо – но има нещо ужасно досадно и неловко в липсата на автентичност.

Гълъб Донев никога не е бил партиен рупор, никога не се е борил за изборна позиция, никога не се е опитвал да накара един стадион хора да замълчат, за да го изслушат. Ако досега служебният премиер се стараеше да стои в експертна роля, изведнъж започна да чете изразително нечии чужди речи.

Гълъб Донев не е – и вероятно никога не е искал да бъде – Кирил Петков, който влезе във властта с протестен плакат и я напусна с мегафон в ръка на площада. Вярно е, че Петков успя да сътвори достатъчно лапсуси, за да напълни речите на Десислава Атанасова и Мустафа Карадайъ до пенсионирането им, обаче също толкова вярно е, че никой не може да си спомни една дума от изказванията на Донев като вицепремиер пред 46 Народното събрание. А тогава депутатите нямаха по-смислени занимания от това да препитват служебните министри.

Колкото до еднопосочната комуникация, в която говорителят сам си ръкопляска пред огледалото, тя също не е трик за похвала.

Започна още с Бойко Борисов, който прекарваше повече време пред камерата на PR-а си в джипката, отколкото в Народното събрание. Слави Трифонов също експлоатира до абсурдни измерения общуването в стил “Когато разговаряме, ти ще мълчиш”.

Дори Румен Радев се научи колко лесно може да “нахрани журналистите” с няколко бързи реплики пред камерите по време на командировки, без да се подлага на реален медиен контрол.

Последното интервю на живо с президента е от май 2021 г. пред БНР (без да броим единствения дебат срещу Анастас Герджиков) – междувременно се смениха четири правителства, като три от тях са на Радев.

Държавата не се управлява с хаштагове, но все по-често изглежда като да се управлява по сценарий.

Във всяко следващо действие хористите стават солисти, а третият храст отляво изведнъж оживява и започва да дава акъл на публиката.

Метаморфозата на “скучния” Стефан Янев завърши с внезапната му подкрепа за военната агресия на Путин. Не знаем какво е писано за края на мандата на Гълъб Донев, но дотук си заслужава протестите на хаштаговете.