Осъдиха прокуратурата да плати рекордно обезщетение от 1 млн. лв.

Прокуратурата е осъдена да плати рекордно обезщетение от близо 1 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата заради повдигнато незаконно обвинение.

Софийският градски съд присъжда на Г.Т. 200 000 лв. за неимуществени вреди и още 737 889 лв. за имуществени. Прокуратурата, т.е. данъкоплатците, трябва да ги платят с лихвите.

Г.Т. твърди в исковата си молба, че му е било повдигнато обвинение за това, че е управлявал фирма, изпаднала в несъстоятелност, но не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. През февруари 2017 г. той е бил привлечен като обвиняем, а през април 2018 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу него в Районния съд в Търговище. Съдът обаче връща делото на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения. След това прокуратурата повече не внася делото, а го прекратява с мотива, че не е извършено престъпление. Това постановление било потвърдено и от съда.

Мъжът обяснява в съда, че от незаконното му привличане като обвиняем и воденето на дело срещу него повече от година и половина, са му причинили много сериозни имуществени и неимуществени вреди – стрес, довел до сериозни увреждания на здравето, уронване на престижа му и доброто му име в професионалните среди и възпрепятстване на всякаква възможност в бъдеще да работи в сферата на банковото и финансово дело. Фирмата му имала лиценз за пощенски и парични преводи в България, а Г.Т. имал сертификат от БНБ за професионален опит и квалификация в банковото дело, позволяващ му да управлява банкови институции и финансови дружества, извършващи банкова и застрахователна дейност. След като бил обвинен, всички договори на фирмата били прекратени. Това обстоятелство причинило рязко влошаване на финансовото състояние на дружеството и се стигнало до обявяването му в несъстоятелност.

Прокуратурата оспорва исковете както по основание, така и по размер, който определя като прекомерен. Според прокуратурата няма доказателства, че Г.Т. е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че бил потиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му. Държавното обвинение се оправдава и че не е давало официална информация по воденото срещу Г.Т. дело, затова не отговоря за накърняване на доброто му име.

Съдия Богдана Желявска обяснява в решението си, че за година и половина – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване, Г.Т. е бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което не е извършил. Според съда действията на прокуратурата “противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава”.

В резултат на несправедливото обвинение Г.Т. е понесъл морални болки и страдания, изразяващи се в уронване на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения, бил е принуден да се оттегли и прекрати работата и дейността си – както своята, така и на ръководеното от него дружество – психически травми, които не са отшумели и до момента, а полученият стрес е довел и до заболявания, се казва в съдебното решение.