Николай Стайков от Антикорупционния фонд: След решението на ЕСПЧ има основание за ново дело по отнемане на лиценза на КТБ

Институциите, начело с прокуратурата, умишлено спряха да информират и за хода на делото, и за отделените над 20 досъдебни производства, които трябваше да отговорят на много въпроси за политическите и медийните връзки около банката. В момента това решение на ЕСПЧ е хубав повод да погледнем и към по-голямата част от казуса.

Това каза БНР Николай Стайков от Антикорупционния фонд по повод решението на ЕСПЧ от тази седмица, че КТБ е била лишена от справедлив съдебен процес при делото за отнемането на лиценза ѝ.

Това дело по никакъв начин не се отнася към другото дело – за източване на КТБ, което е в Специализирания наказателен съд, който беше закрит и сега то трябва да бъде гледано в Софийски градски съд от същите съдии, подчерта той.

До делото в ЕСПЧ се стигна, след като Върховният съд у нас не допусна да се обжалва отнемането на лиценза от БНБ. Решението на Европейския съд много ясно посочва проблема – в Закона за кредитните институции, който не казва кой има право на обжалване и дали това са изпълнителните директори на банката, представляващи институцията до нейното затваряне, или назначените квестори от БНБ. Това е една законова дупка, която, за съжаление, не е била поправена години наред. Има две решения на ЕСПЧ, които са много сходни, от 2005-та и 2015-а. Те обаче не са залегнели в сегашния закон у нас, приет 2006-а и променян по няколко пъти годишно.

„Една много важна новина от преди дни е, че Министерството на финансите, в деня след решението на Европейския съд, оповести, че на портала за обществени обсъждания има вече публикувано предложение“, разкри той.

Може ли решението да промени нещо по казуса КТБ? „Самото решение дава някакви насоки – че е в интерес на справедливостта да бъде отворено делото отново, тоест има основания за ново дело по отнемането на лиценза. В същото време се казва ясно, че на практика е невъзможно да бъде реанимирана банката и часовникът няма как да бъде върнат назад с 8 години. Моето предположение е, че ако има такова решение и то бъде положително, ще бъде използвано най-вероятно за други дела за искане на компенсации. По някакъв начин адвокатите на собствениците ще се опитват да извлекат максималното от това решение”, смята Стайков.

Огромният публичен интерес, който остава абсолютно неудовлетворен, е да разберем цялата истина за КТБ и да разберем какво правиха огромния списък с политици, който изтече; списъкът с посетители при Цветан Василев и какви са били точно отношенията – политически, медийни и всякакви други. За съжаление дори от самата прокуратура забравиха да информират за отделените досъдебни производства и мисля, че ще се отиде към едно много удобно – за много хора и в прокуратурата, и в съдебната система, и в политиката и дори извън – забравяне на темата“, обясни той.

Дали Цветан Василев ще получи обезщетение от държавата? “Това минава през много нови дела, в които да се докаже, че са били грешни методите на оценка на портфейла на банката и става изключително сложна специализирана материя. Дори едно положително решение, че лицензът на банката е бил отнет неправомерно, ако банката е с нулева стойност, на практика не води до някакви основания за компенсация, а единствено до компенсация някакви морални, нематериални щети, нанесени върху самите собственици“, посочи Стайков.