Надежди за демократите след най-голямата им инвестиция в историята на САЩ

След месеци на трудности и вълни от критики заради инфлацията очакваната икономическа рецесия Байдън и демократите са напът да подпечатат голяма законодателна промяна, която не само да им даде глътка въздух на междинните избори, но и да бъде определяща за втората половина от президентския мандат и годините след това. Сенатът, където са падали не един и два законопроекта на демократите, прие законопроект за инвестиции за 369 млрд. долара в мерки срещу климатичните изменения и за намаляване на цените на лекарствата, като в същото време се покачват някои корпоративни данъци.

Изглежда, че зелената политика на администрацията ще получи силен тласък, тъй като минаването на законопроекта през Камарата, вероятно в петък, изглежда формалност.

Целта на пакета е до 2030 година да намали въглеродните емисии на САЩ до 40% от нивата през 2005 година, а Би Би Си определи мерките като “най-голямата инвестиция в историята”. С някои странични разходи стойността на проекта достига дори до 437 млрд. долара, а предвидените приходи са за близо 740 млрд. Очаквано това не бе одобрено от републиканците и гласуването мина по партийната разделителна линия – 51-50у с решаващия глас на вицепрезидента Камала Харис.

Мерките включват възможността някои домакинства да получат данъчен кредит за 7500 долара за покупка на нов електромобил и 4000 – ако е втора употреба. Такива кредити ще има и за развиване на чиста енергия, както помощи за възстановяване на общности, пострадали най-тежко от замърсяването с изкопаеми горива. Намаляват и разходите за лекарства с рецепта за възрастните хора. Законопроектът ще въведе и таван на доплащанията.

Затягат се правилата за данъците на корпорациите и богатите, откъдето ще дойде и финансирането на изброените политики. Данъчните изменения ще донесат приход от 739 млрд. долара, които освен това имат целта да намалят бюджетния дефицит на САЩ с близо 300 млрд.

Победата не е впечатляваща в числово изражение, но зад нея стоят месеци преговори вътре в групата на демократите, докато убедят двамата несъгласни – сенаторите Джо Манчин и Кирстен Синема – да гласуват със своите съпартийци. Двамата получиха отстъпки, които прогресивното крило в партията нямаше как да не приеме, ако иска да спаси законопроекта. Манчин, който е от Западна Вирджиния – един “въглищен” щат – се съгласи да съдейства за тласък за зелена енергия срещу някои компромиси за изкопаемите горива.

Ако законопроектът мине в Камарата, както се очаква, той не само ще даде отпечатък върху бъдещето на САЩ, но може да помогне на демократите и в краткосрочен план. След умората от пандемията, инфлацията, ценовите скокове, опасенията от рецесията и външнополитически провал като изтеглянето от Афганистан, администрацията на Байдън има остра нужда да покаже постижение, което избирателите да харесат и този законопроект идва точно навреме, преди междинните избори.

Със сигурност намаляването на цени не лекарства е вечна тема за гласоподавателите, а перспективата за обръщана на тенденцията в климатичните изменения става все по-примамваща на фона на суша в някои щати и наводнения в други.

Проблемът е, че за въвеждането на мерките и реалното им отражение върху живота трябва да минат месеци и дори години, докато изборите чукат на вратата. Н е сигурно, че този законопроект, който въплъщава голяма част от възловите политики на Байдън, ще успее да преобърне тенденцията на спадане на популярността му, която е вече доста под 40% и е от най-ниските, които президент на САЩ е имал на този етап от управлението си.

Все пак законопроектът, ако мине, ще даде на демократите отново възможността да се върнат в конструктивния диалог с гласоподавателите, чието одобрение опасно спада, според последните проучвания на обществените нагласи. Особено полезен е този диалог с младите, на които именно маже да се наложи да живеят на континент, изпитващ острите ефекти от климатичните изменение и които най-добре може да оценят значението на гигантската инвестиция в климата.

Новите мерки, комбинирани с наскорошното началото на спадане на цените на бензина и недоволството от решението на доминирания от консерватори Върховен съд да премахне конституционното защита на правото на аборт, дават на сегашното мнозинство в Конгреса надеждата, че неговите гласоподаватели ще се мобилизират и ще спрат пропадането.