Какви са рисковете за ПВУ според изследване на Института за пазарна икономика

На 16 декември 2022 г. България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това най-накрая е добра новина след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ.

Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален. В тази обстановка и една година след старта на работата по плана Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави оценка на напредъка и основните рискове, които биха въздействали негативно върху изпълнението, финансирането и успешното му приключване.

Пред изпълнението, финансирането и успешното приключване на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) най-значими са политическите рискове, включително рискът от политическа нестабилност и чести избори, които водят до забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с плана.

Липсата на политическа подкрепа за реформите, свързани с плана, както и риск от корупция и застрашаване на върховенството на правото, също са част от политическите рискове. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за рисковете пред изпълнението на ПВУ, което беше представено днес (19 декември).

Резултатът от политическите и административните рискове вече е налице – България няма да успее да подаде искане за второ плащане навреме. Това следваше да се случи през януари, 2023 г. За целта България трябва да изпълни 66 мерки. По последни данни страната е отметнала едва 8 от тях, а до края на годината остават 12 работни дни. Така е сигурно, че страната няма да успее да прати навреме искане за плащане. Малко вероятно е и да се изпрати частично искане, защото броят на неизпълнените цели е голям и това е знак, че страна на не се справя.