Една година избори след избори благодарение на Трифонов! Трябва да му го признаем, че е добър в съсипването на държавата…
Трябва да му се признае на Слави Трифонов – умее да възбужда народа. Кога с тежки македонски песни, кога с червено ферари, кога с енигмагично обещание (“Ще ти скъсам г*за!”). Но очевидно (с безценната помощ на Тошко) умее и да фрустрира народа. Да спечелиш парламентарни избори и след по-малко от година да се срутиш под 4-процентовата бариера – за това се иска особено ярък, мощен талант. Не беше се случвало в новата ни история.
Искахме да питаме: как го постигнахте, г-н Трифонов? Но той се е скрил в бункер, затова си позволяваме да дадем на бъдещите кандидати за слави няколко безценни съвети в стил “Как да печелим пари, будалкайки другите*“. Списъкът не е изчерпателен, но всеки може да добави от себе си.
- Създай си партия. Наречи я “Няма”, а после “Има” – това показва колко широко и надълго си скроен. Направи кастинг за балери… т. е. за политици. Препоръчително – да са кръшни, но може и плагиати;
- Общувай с клетия електорат от диван в мрачна стая, придава драматизъм;
- Обещавай цветя и рози, в България от неизпълнени обещания глава не боли;
- Използвай думата “суверен” колкото може по-често – звучи гордо;
- Спечели избори с ментарджийски клишета от сорта “професионализъм”, “честност”, “патриотизъм” – те винаги минават и по неведом начин не се изтъркват, въпреки обратната конотация, която придобиват, дъвкани от теб и. т. н.;
- Назначи си “Тошко” за лице на партията, защото твоето лице не се вижда добре в мрака на пещерата, а тошковото е по-благообразно, поне на пръв поглед. На втори поглед е вълнообразно;
- Усмихвай се криво (с подтекст: к’во разбирате вий, бе?!);
- “бе”-кай редовно при разговор с журналисти и ги кастри, както млад козел бръсти черница – ти си народен човек;
- Подчертавай простонародния си произход, простият народ обича да произхождат от него;
- Гледай лошо и с пренебрежение към всеки, който ти застане насреща. Освен към своето Годжи (което и да е то), понеже към оригиналното имаме симпатии – у него е останала някаква северозападна човещинка.
- Наричай “глупости” всичко, казано от хора, които мислят различно от теб;
- Пей македонски песни, сърцераздирателно. И натъртвай в такт 7/8 колко обичаш македонците, но българите още повече;
- Струпай на сцената правителство от анонимници и обяви: Туй-то! Или го приемайте, или го ду..йте;
- Дръж се като Слави, ако не си Слави (вземи пример от този, как му беше фамилията, и той Станислав май…). Ако не можеш да се правиш на Слави, прави се на Тошко – пак се брои;
- Дори да те хванат на калъп в сарай, ти отричай. Отричай докрай, а и след това, след хепиенда;
- Наричай себе си самостоятелен играч – това показва мускули и независимост. Народът обича мускулите и играчите винаги, а независимостта си – до време;
- Никога не признавай, че си нечий аватар. Никога не признавай, че никога не признаваш, че си нечий аватар;
- Като не ти угодят, не спори и не убеждавай, а късай и фърляй. Да видят те що е то юнак мизийски;
- Кълни и проклинай – у нас проклятията се харчат поради слабовата християнска вяра и афинитет към врачки, баячки и ходжи;
- Назначи си лична охрана, за която да ти завиди и президентът, когото обичаш незнайно защо;
- Пращай шефа на личната си охрана в парламента – да пази депутатите ти от собствените им мисли;
- Бъди ларж и непукист към всичко, освен към личния си интерес. Но не го казвай, това е тайна;
- Изисквай от всички с нетърпящ възражение тон. Не позволявай да изискват от тебе. Ти не си длъжен никому, освен на някои хора с бол пари;
- Винаги се прави на интересен! Интереса клати феса и обратното (подлогът в случая нарочно не е уточнен, въпрос на избор и ситуация. Има и вариант…, но стига, че почва да става гадно).
и. т. н.