“Български възход“… и падение. Партията на Стефан Янев приключи преди да е започнала.

Партията на Стефан Янев идва с липса на конкретика и залитане към „народното“ в търсене на колкото се може повече гласове

Едно от лошите неща, които могат да се случат на една новосформираща се политическа партия, обещаваща да работи за „националния интерес“, е едно от основните лица – и дясна ръка на лидера – да се откаже от партията в деня на нейното учредяване, при това с думите „не мога да гарантирам, че няма да бъдете излъгани и предадени за пореден път“.

Изказването на Ралица Симеонова хвърли сянка върху учредяването на „Български възход“ – политическият проект на бившия служебен министър-председател, а след това и министър на отбраната Стефан Янев.

Думите ѝ носят допълнителна тежест заради това колко близо работеше с Янев до момента – първо като началник на служебния му кабинет, след това като зам.-министър в подопечното му министерство, беше с него и при обявяването на „Български възход“ и се очакваше да е от ключовите лица в партията.

Но се отказа и от партията, и вероятно от бъдеща работа с Янев, с аргумента, че новата политическа формация – още преди създаването ѝ да е официално, вече е „обект на нездрав интерес и се пълни със странни партийни отломки и компрометирани личности“.

С други думи, падението привидно започна още преди да е започнал обещаният възход.

Всъщност „партийните отломки“ едва ли могат да са изненада за поредната партия, чието учредяване идва по-малко от 2 месеца след обявяването ѝ и която вече се цели в участие в евентуални предсрочни парламентарни избори през есента. Подобна готовност за избори, каквато Янев демонстрира, е логична само когато си имал време да изградиш структури по места, а там да привлечеш качествени (и проверени) хора.

По всичко личи, че „Български възход“ ще търси народната любов с поредната доза лишени от конкретика обещания за утвърждаване и развитие на държавата, повече суверенитет, акцент върху традиционните ценности – вяра, семейство, общност, бля-бля-бля, и упражнения върху българското.

Неслучайно в речта си по време на учредителното събрание Янев е вкарал цитат от Левски, делегатите са били призовани да размахват знаменца с трибагреника, а налице е бил и… гайдар.

С други думи, реторика и подход, които още по времето на АТАКА като фактор в политиката (забавен факт: тази партия все още съществува) започнаха да изглеждат и звучат овехтяло.

Но въпреки това реторика и подход, които все пак могат да достигнат до определени избиратели – народолюбиви и особено по-умерените сред тях, за които „Възраждане“ стига твърде далеч в позициите и действията си.

С липса на ясни ангажименти и позиции – освен противопоставянето на еврото и все още неизяснени бълнувания за по-силна позиция на България на международната сцена чрез „баланс“ – е по-малък рискът да откажеш някой от себе си.

Но какво печели българската политическа сцена от появата на „Български възход“ и нейното галопиране към евентуален предсрочен вот? Не знаем, освен че ще опита да се превърне в поредния събирач на протестен вот и потенциално ще раздроби допълнително и без това доста шарените парламенти.

Какви лица би вкарала тази политическа сила в бъдещ парламент? Не знаем, но вероятността за второ ИТН не са малки.

Какви идеи? Също не е много ясно, освен евроскептицизма, а може би и реториката на Янев за войната в Украйна следва да ни намеква едно-две неща. Все пак говорим за човек, определян от конкурента си Костадин Костадинов като „натовски генерал“, а в същото време изразяващ изненадващо сдържани позиции за мястото ни в НАТО и отношенията ни със съюзниците.

Ако не друго, поне се налага тенденцията, че за генералите има място в политиката. Добър пенсионен вариант е, със сигурност по-добър от това да работиш за друга държава. Макар че… то от полето на политиката най-добре се работи з