Бивш руски военен бяга от мобилизацията в Русия

Време за прочитане:2 Минути, 46 Секунди


Още в деня, след като президентът на Русия Владимир Путин обявява “частична мобилизация” за войната в Украйна, Алекс – бивш руски офицер, скочил в колата си и карал чак до Финландия само с един куфар багаж, пише Елиас Хуухтанен от Франс прес.

Не искам да убивам хора от моя славянски народ, мои братя и сестри“, казва за АФП четирийсетгодишният военен от резерва, настанен в скромна хотелска стая в северната страна, където пристигнал в четвъртък.

Изпитвам физическо отвращение да се намирам сред наши, руски граждани, които подкрепят войната”, обяснява Алекс, който работи като инженер по информатика. 

Родом от Крим – полуостров в Южна Украйна, анексиран от Русия през 2014 г., Алекс говори от първо лице, без да разкрива изцяло самоличността си, от страх да няма последици за семейството му, тъй като бил принуден да остави в Русия жена си и дъщеря си.

“Те са заложнички – само да се появи (някъде) лицето ми, има риск да идат в затвора”, казва бившият военен. 

Заради офицерското си минало Алекс се страхува, че е сред онези, които Русия смята да мобилизира за украинския фронт. “Служил съм в армията осем години (. . .) Имам офицерско звание. Аз съм първият застрашен”, посочва той.

Според него “всичко се променило”, в деня след обявяването на мобилизацията участвал в демонстрация в Санкт Петербург и видял колко малко негови съграждани се събрали.

Тогава осъзнал, че “вече нищо не може да се направи” за Русия, и днес е сигурен, че страната ще се срине:

“Знам какво представлява руската армия отвътре, дълбоко убеден съм, че Путин ще изгуби”.

“Роби, които не искат да се бият, никога през живота си няма да победят когото и да било”, уверява бившият офицер.

Роден в кримския град Севастопол преди разпадането на Съветския съюз, Алекс прекарва известно време с украински паспорт, но започвайки военна кариера, не успява да запази двойното си гражданство.

Днес родителите му го смятали за “предател” и той “нямало да се учуди”, ако собствената му майка го издаде на руското разузнаване ФСС – Федералната служба за сигурност.

През юли, когато рестрикциите по границите заради COVID-19 са отменени и влизането във Финландия отново става възможно, Алекс започва да работи за доброволческа мрежа, наречена “Рубикус”. Тя подпомага украинци, евакуирани насила в Русия, да напуснат федерацията.

За целта получава туристическа шенгенска виза, с която може да придружава украинци до Финландия и Естония.

Алекс е разтревожен от решението на Хелзинки скоро да блокира влизането на руски граждани с такива визи – гласът му се разтреперва, щом заговори за украинците, опитващи се да бягат.

“Украйна е моето отечество. А Русия е моят дом. В този момент моят дом убива моето отечество”, казва той.

Изправена пред приток на руснаци на границата ѝ след заповедта на Владимир Путин за мобилизация от сряда, Финландия заяви в петък, че “значително ще ограничи” достъпа им до северната страна, станала още през лятото транзитен коридор за останалата част от Европа.

Алекс разбира опасенията на Хелзинки, но смята, че това е грешка.

“Повечето минаващи границата (. . .) не искат да убиват, не искат да служат на режима”, изтъква бившият офицер.

Западът не бива да вижда във всеки руснак виновник за войната в Украйна. Затваряйки границите, Западът “отхвърля” руснаците, “които все още вярват в него”, казва още бившият руски военен.

Днес Алекс прави всичко възможно, за да изведе семейството си от Русия и е сигурен в едно: че не иска никога вече да живее в тази страна. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Total
1
Сподели