Апокалипсис сега! Спортното наследство на ГЕРБ е само кражби и разруха

Лошо стопанисвани спортни бази, неподдържани зали, терени, писти и басейни, неремонтирани училищни салони, неправилно изразходвани и потънали незнайно къде средства за ремонт. Това е малка част от апокалипсисът на ГЕРБ в спорта.
Липсата на зрителски, корпоративен и медиен интерес към спорта, това е най-голямата предпоставка за некачествен спортен продукт у нас. Тази констатация по време на 12-годишното управлението на ГЕРБ е повече от актуална.
Показно, с рязане на ленти, имитация на развиване на спортна дейност, престъпно стопанисване на материалната база, непрофесионално менажиране, източване на финансови средства, чакане за всичко на благословията и настроението на един, единствен човек, доведе спорта до най-лошото му състояние от 1944 година насам.
В резултат на всичко това стадионите и залите вече са традиционно празни, феновете се отдръпнаха от пошлата и некачествена продукция, треньорите бяха принудени да потърсят друго поприще за изява, децата и юношите не виждаха перспектива в това начинание, “надежда всяка, тука оставете”, както пише на портите на ада.
Българският спорт, който беше гордостта на няколко поколения наши сънародници със своите значими успехи на олимпийския подиум, световни, европейски първенства и други международни турнири, започна трайно да боледува. През цялото управление на Борисов, България няма нито един медал от олимпийски игри. Почти всички спортове се гърчеха в своята агония.
Колективните спортове – футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, с всеки изминат ден губеха своите извоювани с много труд и пот позиции.

Футболът достигна най-голямото си дъно, от своята поява у нас, националният отбор не се е класирал от 18 години на голям футболен форум, неадекватното ръководство на БФС доведе до липсата на конкуренция във вътрешния шампионат и монополно господство на един, единствен клуб, което уби представителния ни отбор.
Недопустимите намеси на бившия премиер Борисов в намирането на президенти-бащици начело на водещите клубове доведоха до липса на успехи и подкрепата на тези клубове.
Недалновидното управление на базите, непрофесионалното отношение и подценяване на детско-юношеските школи, в които прозира незадоволителна работа с остарели методики от миналия век, неумения в работата с реализацията на таланти, липсата дори на един изряден стадион, на който може да се играе финален мач с международно значение, ниската посещаемост и липса на зрителски интерес на срещите от родните първенства са само една малка част от проблемите, които съпътстват родния футбол. Лошото е, че картинката при останалите спортове е същата, както при футбола.

След тягостното наследство, оставено от ГЕРБ, всички очакваха безстопанствеността, хаосът, безхаберието и корупционните практики да продължат да шестват и царуват в спортния ни спектър, и навярно щяха, ако начело на спортното министерство не бе застанал човек като Радостин Василев.
Смел, амбициозен, решителен, ерудиран, компетентен, познаващ в най-малките детайли проблемите на спорта, той започна светкавични реформи в българския спорт като негов министър.
Естествено, че всичко това не се хареса на галениците на предишния режим, тези които доведоха спорта до това плачевно състояние. Започна яростен отпор от тяхна страна, като за тази цел се активираха усилията на облагодетелствани бизнесмени, смятащи се за несменяеми шефове на федерации, спортни деятели на хранилка, приближени на бившите властимащи медии, както и въвлечени доброволно в подмолната игра треньори и спортисти.
Василев обаче не се поддаде на първоначалните провокации и медиен натиск, а продължи да изпълнява своята мисия, следвайки концепцията си да реформира спорта из основи.
Първите стъпки вече са направени с изчегъртването на ръководителите на Българския спортен тотализатор и дружествата “Национална спортна база” и “Академика”, започналите структурни промени в Министерството на младежта и спорта и заемането му със стартиращите големи инфраструктурни проекти за направата на модерни спортни бази, с национално и регионално значение.

Правенето на добър подбор от морално неопетнени и добре подготвени личности също е предпоставка, че спортът най-после е попаднал в добри ръце, на способен министър и отличен екип, съставен от перспективни експерти и специалисти.
Голям проблем се оказа липсата на административен капацитет в част от спортните федерации, където мисленето с 30-годишна давност изостава от съвременните тенденции.
Липсата на креативност, мобилност, достатъчно спортно-технически, юридически и икономически познания са също резултат от управлението на ГЕРБ. Доказа се и правилото, че в голямата си част бивши спортни величия са изключително слаби като управници. Те са уважавани личности, които са ни радвали със своите успехи и постижения, но тяхната сила е на спортната арена, на тепиха, на площадката, но не и на мениджърските звена, като ръководители и управници.
Облагодетелствани бизнесмени, които по един или друг начин са свързани със спорта и стопанисването на спортни обекти също дерибействат и правят спънки. Те продължават да си мечтаят за облагите и отвореното кранче от бившето управление, което вече е запушено от новата власт.
Една не малка част от медиите, предимно свързани с ГЕРБ, не спират да изфабрикуват фалшиви новини, интриги и угодни хипотези, с цел провокация и манипулация на общественото мнение, вместо да насърчават спортните процеси и показват добрите примери и успешни практики.
Неглижирането от страна на общините към проблемите на спорта също оказва своята негативна роля, в много райони местните ръководства и кметовете, вместо да помагат, често използват спорта за користни политически цели или пък демонстрират пълно безразличие.
Така изглежда един истински апокалипсис – той помита всичко и оставя една пустиня след себе си. Светлината в тунела е, че новото ръководство показва антипод на работа в сравнение с това, на което бяхме свиквали при ГЕРБ. Това е пътят на хора, за които реформата е не само професионална, но и лична мисия.